История 
За историята на читалището пише Стоян Геразов в книгата си „Моят роден край – Долапите”. Книгата е написана по спомени от родителите му и неговите дядо и баба по майчина и бащина линия.
„Към 1915 година в село Долапите има доста грамотни хора, последователи на първия даскал Енчо Пейнарджиев. Завръщат се младежи от фронта, видели живота и нагласата по други краища на държавата. Имало е нужда от по-широко просвещение. Така се ражда инициативата от даскалите в училището и част от членовете на кооперацията, които учредяват читалище „Просвета”. Насъбрали свои книги. Кооперацията купува нови, абонирала за вестници и поела издръжката на читалището, превърнало се в просветен дом. Къни Тороманов например, донесъл изпокъсан „Рибния буквар”. Като дейност на кооперацията читалището просъществувало до 1937 г.
От тази година преминало под издръжката на Общината. През 1940 г. бил закупен първия радиоприемник. Хората слушали новините, чудели се на това „чудо”; разнасяли се песни и музика от високоговорителите, възрастните играели хора, скачали децата. Читалището се оживило. Учениците през ваканцията изнасяли спектакли на пиеси, тържества. Библиотеката развивала активна дейност за просвещение на селяните. По-възрастните хора вече по-малко посещавали кръчмата, а учениците често посещавали читалището.”